Снимка: Рашид Рашид
Царство | Animalia |
---|---|
Тип | Arthropoda |
Клас | Malocostraca |
Разред | Decapoda |
Семейство | Astacidae |
Род | Austropotamobius |
Поточният рак заема важно място в хранителната мрежа в горното течение на нашите реки. Видът е всеяден. Храни се с дребни безгръбначни, растителност, органични остатъци. По този начин подпомага процеса на оползотворяването на попадналата във водната среда органика и самопречистването на реката. Опазвайки популациите на поточния рак и неговите местообитания, се грижим за съхраняването на екосистемите, осигуряващи голяма част от питейните води, необходими за нашето ежедневие.
Поточният рак е най-малкият вид сладководни раци от семейство Astacidae. Размерът му достигат до 10 cm. Има гладка черупка, светло коремче, по-светла вентралната част (долна част) на щипките (почти бяла); триъгълен рострум, гладък и с тънки полета; само един посторбитален хребет без бодли; гладка цервикална бразда; проподит със средна кухина, която има туберкули от двете страни и дактилоподит с единична туберкула в проксималната трета.
Поточният рак е с ограничено разпространение в Европа. Среща се само в Югоизточна и Централна Европа (общо в 20 страни), като в някои от тях популациите на вида са с ограничено разпространение и с малка численост. В България се среща в реки и потоци в централната и западна част на Стара планина, Витоша, Родопи. В Рила и Пирин има отделни находища, а в Източна Стара планина и в Черноморския басейн не се среща. Обитава горната част от речните течения, планински потоци, ручеи, от 189 m до 1342 m н.в., като предимно се среща от 300 до 900 m н.в.
Поточният рак се размножава от септември до юни. Женската носи до 190 оплодени яйца, прикрепени към коремните крачка. Ювенилните линеят 4-5 пъти годишно, по-късно в развитието си – по 2 пъти. Достига полова зрялост след третата до петата година. Мъжките могат да се размножават всяка година, а женските – година след изхвърлянето на яйцата.
Много опасното и заразно заболяване „афаномикоза“ или рача чума, причинявано от оомицетната гъба Aphanomyces astaci Schikora, 1906. Това заболяване е пренесено в Европа в средата на 19-и век с интродуцирането на някои северноамерикански и австралийски видове прави раци. В резултат на неконтролируемото развитие на заболяването популациите на местните за Европа видове са силно редуцирани или напълно унищожени. Заболяването оказва неблагоприятно въздействие върху популациите на сладководните прави раци и в нашата страна, като в края на миналия век се наблюдава драстично намаляване на тяхната численост, включително и на популациите на поточния рак.
Промишленото, селскостопанското и битово-фекалното замърсяване водят до намаляване на площта на потенциалните местообитания на вида.
Alnus glutinosa, Alnus incana, Salix spp. имат важно средообразуващо значение за вида и заместването им с иглолистни насаждения нарушава местообитанията, подходящи за поточния рак.
Поточният рак няма способността да заобикаля по суша преградите за разлика от инвазивните раци. Отклоняване на води за водоснабдяване, канализация и напояване води до временно пресъхване на реките, нарушава местообитанията на жизнените популации
Бракониерство и нерегламентиран електрориболов нарушават популациите на поточния рак.
В следствие на слабата информираност на гражданите и държавните предприятия, често поточният рак бива погрешно убиван, чрез директно улавяне, като е бъркан с други видове и чрез електрориболов. Също така неправилното стопанисване на крайречната растителност води до разрушаване на убежищата на поточния рак, който той намира в корените на върби и елши.
Закон за биологичното разнообразие
Закона за рибарството и аквакултурите
IUCN
Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна, и природните местообитания (Бернска конвенция)
Директива на Съвета №92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна